Blog 1.0

За приятелите

В крайна сметка си оставаш сам.

Та така …
Почти 6 часа сутринта е. не сум спал от горе-доло 20 часа и след една цигара, чакайки, да се разтвори мулти-витамина се отдавам (!леле!) на … Абе на нищо не се отдавам, просто умората си казва думата.
Както и да е.
Мдаммм, хубаво нещо са витаминчетата. Та, да си дойдем на думата. Ще пища статия за *bpm, статия за приятелите, статия за мен. Началото е трудно. Спомням си като се преместих в 6-ти клас в ново училище, трябваше да се запознавам с нови хора. Бях решил да си ходя до стария квартал (който сега не мога да понасям, поради други причини) да се виждам с прителите. Нищо. Забравих ги след 2 месеца. Нормално е. Пак се отклонявам. Шубе ме е. Шубе ме, че няма да излезе нищо от това, което пиша. За последен път си спомням да съм писал едно съчинение в 10 клас, май за Вапцаров. Учителят ми го върна цялото червено от поправки. Обаче, каза че било много добро и искаше да си го запази. Било не знам си какво … Тогава всичко си беше наред с живота ми. Не че сега не е де. Но може и по-добре.
Та за приятелите. В началото на годината един мой много добър приятел замина за Англия. Знаех си, че ще се върне и не ми пукаше особено какво става в момента. Имах си “тайфа” с която да кисна. Имах си занимания през деня, нощите спах. Чудничко, нали ? Адски странно ми се струваше тогава, че въпросният мой прител постояно започваше едни такива екзистенциални теми от рода на “Защо никой ми пише имейли?”, “Какво да направя, че да изчукам една тукашна?” и подобни. Беше нормално, а и още ми се струва така, да му отговарям малко механично. “Да … да … така е … прав си …”.

Хърррр …

Лелееее …. изнемогвам вече.
Имам чуството, че съм луд като пиша само за себе си. Обаче все още не мога да постигна пълно съвършенство и да мисля, че това, което пиша искам да бъде видяно само от мен. Абе, не знам. В крайна сметка ще го изтрия и край.
Ах, пръстите ми вече не уцелват копчетата …. 05:41 …. долфин-а пак не работи, а вече имам 130 000 кейстроука само за днес.
Аре … отивам за цигара и си тръгвам, че “трее се спи!” ‘].

cyr

Новините

More

Би

ЖДРЪ

Мдаммм … разбрах най-важното – не трябва да се прекалява с писането, освен ако наистина няма какво да кажеш (респ. да напишеш). Тия заглавия започват да ме изморяват.
А и като пипнах единия темплейт се чуствам се едно 90% от работата е готово. Мисля да го направя само за IE – харесвам “плоските” (flat) инпут-ове (<input>). Все пак го правя за себе си БАС??!

P.S. хаха какво забелязах. След като вкарах този лог и инпут-а го възприеха като истински инпут. Ше трябва да се пипне тук-там, за да не вземе да се гътне целия ЛОГ някъде …

Цигара

Табакерата

Смятам от утре да започна да си използвам табакерата активно – ПАК. Все пак ми е подарък от хора, които ценя много. Искам и да изпуша тая кутия, дето ми я подари М.
Румънски цигари … не е истина просто. Не знам дали ще съм същия после …
Ще видим

Да има

ОК … пуснах го.

Сега само трябва да се придържам към идеята и да вкарвам поне от време на време някакви лог-чета, все пак трябва да има смисъл, колкото и да е безмислено.
Мисля да пооправя някой неща по темплейтите – най-малкото да не пише MORE. ??скам да сложа и допълнителни екстри.

Голями благодарности на movabletype.org (Бен Трот и Мена Г. Трот) за това, че не ги мързи и че ентусиазма “извира” от най-неочакваните места.

Идея

Та това беше първия лог ‘]

Идея си нямам защо го правя т’ва. Не знам. Май ще си проличи по-натам. Засега ми харесва идеята да пиша няк’ви такива неща … ей така, колкото да се намирам на работа.