Nobody’s Life | Some nonsense, blogged in entertaining order…

Всъщност не са толкова страни, но това което причиниха е странно.
Проблем с хостинга, беше причина постове от този блог да излязат няколко пъти в известни блог агрегатори.
За радост всичко вече е под контрол.

П.С. Възможно е да виждате няколко странни символа тук-там, но и те ще бъдат оправени.

Най-добрата 1-во априлска шега за мен беше Molten Core (thanks ivgin).
А за вас?

Новите “флаш-мобове” (но с цел) много по-яки и 10 пъти по-интересни и забавни (въх!).

Frozen Grand Central

Mp3 Experiment Four: Part One

No Shirts (111 Shirtless Men in Abercombie and Fitch)

No Pants 2k8

We’re currently experiencing technical difficulties with the site due to the huge surge of traffic caused by the 2.4 WoW update. As you read this we’re working on getting more servers up and running to deal with the sudden spike in traffic. Please keep trying!

Обикновено сайтовете пишат “Моля, опитайте по-късно.”. В случая - “Не спирай да цъкат Refresh-а.”
Готино.

Update: http://wow.curse.com дава “503 - Service Not Available”. Лудница. Близард изкарват пач на WoW и половината гейм сайтове започват да окапват.

You know I dreamed about you
for twenty-nine years before I saw you
You know I dreamed about you
I missed you for
for twenty-nine years

Thanks to Petya and Kyle for pointing me this (The National - Boxer - Brainy) :

And my response is :

Something to think about :

пмали ли сте чуството, че в даден момент всичко ви се изплъзва някак си. Една такава постоянна загуба и каквото и да правите чуството не ви напуска. Сякаш всичко около вас се разпада, но поради една или друга причина или не можете да го усетите напълно, което засилва усещането за загуба, или го усещате, но някак си го игнорирате. По-скоро инстинкта за самосъхранение поема нещата в свои ръце.
Тази седмица беше една от най-хубавите от дълго време насам, но едновремено с това се случиха някои неща, които толкова много искам да забравя или да поправя, че въобще не ми се мисли за тях.
пзбягването на проблемите е характерна моя черта, колкото и да не искам да го призная. Опитвам се да се поправя. п за да не личи извинителния тон на този пост, ще завърша с думите : Учете братя и сестри!

Преди време бяха много популярни един книги с имена от рода на “The Big Red Book”, “The Blue Book” и подобни.
Е, наскоро попаднха през CodingHorror (един много любим блог) на онлайн изданието на “Graphics Programming Black Book” на Michael Abrash, с предисловие от John Carmack (да, същия). Книгата се оказва чиста класика, но, разбира се по това време (1996) малко от материята ми е била в главата и въобще не съм се вълнувал много-много от тази тематика. Доколкото разбирам, Assembler-а изпълва голяма част от книгата, а както знаем това е основна двигателна сила в графиката (или поне е била, преди да се покажат по-мързеливите варианти от рода на XNA Studio и подобни, но по-стари). Още повече, както знаем от известната функция оптимизацията на асемблерен код е интересна и (да си го кажем направо) екзотична/досадна/скучна/хубаво-да-четеш-но-не-и-да-пишеш област от програмирането.
Хайде сега, бягайте да я прочетете!

има нещо във въздуха днес … нещо хубаво …